Македония започва да играе роля на социален, исторически и художествен контекст за името и творчеството на Яворов още в началото на пътя му в литературата.
Това е сложен контекст – поетът има социални връзки с делото за освобождение на българските земи; от друга страна, това дело неизбежно се враства в новата следосвобожденска история на България; на трето място, Пейо Яворов, заедно с Иван Вазов, Антон Страшимиров и ред други творци, показва как Македония започва да произвежда литературни образи.
Името „Македония“ се превръща в идентификационен белег за поета. Заради това по-естествено е да се говори за „интертекста Македония“. А ако погледнем иззад него и направим примерен опит да сумираме всички творби, посветени на тази изстрадана тема, ще трябва да подходим към Македония като към хипертекст1.
Няма коментари:
Публикуване на коментар