Реч на Божил Райнов „Спомени от учителстването ми с Трайча в Солун през учебната 1882 – 1883 г.“

Едно от най-интересните измерения на историческата наука е възможността ѝ да се докосне до всеки архив, да надникне в духа на времето и да предостави на заинтересования изследовател възможността да прогледне през очите на съвременника. 

Многото исторически съчинения, между които и мемоарните свидетелства, в различна степен могат да подредят в стройна система обема от информация, необходим за изграждане темелите на един цялостен и завършен исторически наратив, но пречупени през призмата на личното мнение на автора и разкриващи в голяма степен интимните мисли на създателя им, те дават възможност по-детайлно и последователно да се осветлят, допълнят и дори променят акцентите, очертани от летописните страници на официалните истории...