Петър Китанов от с. Лешко (1875 – 1912) - един бележит възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия - Списание "Македонски преглед"

неделя, 31 юли 2022 г.

Петър Китанов от с. Лешко (1875 – 1912) - един бележит възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия


Елена Чалгънова. Петър Китанов от с. Лешко (1875 – 1912) – един бележит възпитаник на Солунската българска мъжка гимназия...115 - 138

Петър Китанов Николов, родом от с. Лешко, Горноджумайско, e представител на плеядата доблестни българи, завършили Солунската българска мъжка гимназия[1]. 

Оскъдна е информацията за неговия живот, особено в частта за обучението му в Солун. Макар и недостатъчна, наличната такава красноречиво свидетелства за будното национално самосъзнание и силен дух на Китанов – качества, за първи път проявени осезаемо именно в славната Солунска гимназия[2]. Известна е годината, но не и точната дата на неговото рождение – 1875 в Лешко, селище с важно значение за културната и революционната история на Горноджумайския край. 

Ценни документи и свидетелства, свързани с историята на селището, са безвъзвратно унищожени по време на Балканските и Първата световна война. Въпреки това е известно, че през 1800 г. лещани вече имат килийно училище. Тук се намира и най-старата църква в Горноджумайска околия – „Св. Архангел Михаил Гавриил“ от 1816 г., построена с ферман, издаден от султан Махмуд II [3]. 

Разположено в източните склонове на Влахина планина, селото се дели на горно и долно, с 15 махали. Първата, с която започва изброяването в своето краеведско изследване С. Роячки, е „Хайдушката“. В нея живее и Петър Китанов. Пак според краеведа жителите на тази махала, наричана още „Айдучката“, са част от големия „хайдушки род“, водещ началото си от първата половина на XVII в. 

От нея „излизали много комити, войводи – борци за народна свобода“. С основание може да се каже, че видни представители на тази фамилия са бащата на Петър Китанов – заможният и влиятелен търговец Китан, „авторитет на селото“ и най-богат човек в Горноджумайско, според някои изследователи, а също и Александър Китанов, по-малък брат на Петър Китанов[4]. Освен състоятелен човек, Китан е щедър дарител и спомоществовател на Лешко. Той участва в организацията и изграждането на селската църква „Св. Богородица“, както и на училището, започнато през 1902 и завършено през 1906 г. 

То е застроено като частно здание на името на Стоица Джоров, поради обстоятелството, че „правителството спъвало просвещението и забранило строенето на училището“[5]. 

Паралелно с това Китан е член на селския революционен комитет, подпомага сериозно ВМОРО с парични средства и пр. Той участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 г., заради което е хвърлен в турския зандан, а семейството му е малтретирано. Същото се случва и след Горноджумайското и Илинденското въстание, като след последното неговата къща и тези на братята му – Стоян, Стоил и Иван, са изгорени[6]...

Няма коментари:

Публикуване на коментар