Изграждане на социално-икономическата структура на българското временно управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)

Когато българският цар Борис III (1918 – 1943) дава съгласие за временно управление на определени части от Македония в напреднала фаза, ключов момент от хода на Втората световна война, едва ли неговите управници си дават сметка за реалните проблеми, с които ще се сблъскат. Те не са само международноправни или политически, породени от крайната липса на официално споразумение за гарантиране на българската власт[1].

В социално-икономически план българската държава се оказва изправена пред царяща и повсеместна обществена изостаналост, продукт на желанието на Белград през междувоенния период да компрометира икономически развитието на българите в региона, да не позволи на техния стопански потенциал да се развие, за да ги смаже психологически и етнически...