Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1969 – 1975 г.).

Времето от края на 60-те до средата на 70-те години на ХХ век е динамичен период от Студената война. В рамките на няколко години Европа преминава между два полюса – от силно изостряне на отношенията както между двата блока, така и между социалистическите страни, породено от интервенцията на войските на Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г., до разведряване, започнало от началото на 70-те години, чиято връхна точка е подписването на Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 г. 

В този отрязък от време динамично се развиват и отношенията между Народна република България (НРБ) и Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). В българската историография този период е разглеждан в изследвания, обхващащи по-широк период от време[1], и едва през последните години започна публикуването на изследвания, концентрирани единствено върху събития от него[2].

 Тази статия има за цел да представи основни моменти от българо-югославските преговори по македонския въпрос, които са от изключителна важност за България, тъй като в тези години двете държави открито защитават своите позиции с всички инструменти на държавата.