В навечерието, по време на и след Илинденско-Преображенското
въстание на Балканите (и най-вече в Княжество България) се изсипва
цял легион от представители на световния периодичен печат. Сред тях
британците са не само най-многобройни, но и най-добре технически
екипирани – предимно с фотоапарати. Заснетото у нас те изпращат у
тях – главно на лондонските илюстровани издания1.
След завръщането
си в родината някои от тези журналисти препрочитат своите кореспонденции, преосмислят преживяното на размирния полуостров, подреждат записките си и… сядат да пишат книги. За да се потопят в спомените, за да ги възкресят, а и за да ги направят достояние на четящата аудитория…
Убедили се в мощта на визуалната стихия, авторите изравят
от своите архиви и фотографиите – било собствено производство, било
придобити „на терен“ от други снимачи, за да онагледят с тях документално-публицистичните си творби. Така те стават не само летописци на
революционната епопея, но и нейни светлописци…
Това прави и англичанинът Реджиналд Уайън2, илюстрирал книгата си „Балканите отвътре“ (1904 г.) със 104 фотографии, една трета от
които се оказват заснети в България; и американецът Фредерик Мур3,
визуализирал своя пътепис „Балканската следа“ (1906 г.) с 62 снимки,
осъществени и в България (17), и в Македония (около 15); и британецът
Хенри Ноуел Брейлсфърд, аранжирал книгата си „Македония. Нейните
народи и тяхното бъдеще“ (1906 г.) с 32 фотографии…
„Македония. Нейните народи и тяхното бъдеще“ (1906)
„През ранната есен на 1902“4 или през април 1903 г. неколцина
видни британски общественици, политици, аристократи и духовници
основават в Лондон Балканския комитет – неправителствена организация, чиято цел е да подпомага балканската политика на управляващите
в Англия среди5.
Измежду учредителите личат имената на проф. Джон
Уестлейк – първия председател на комитета, братя Бъкстон – Ноел Едуард и Чарлс Родън, великия археолог Артър Джон Евънс, Джеймс Баучер, Джон M. Макдоналд, Хенри Ноуел Брейлсфърд…
Няма коментари:
Публикуване на коментар