„Букварът на Марко Теодорович“
1 Теодорович, М. Первое оученiе хотящымъ оучится книгъ писмены Славенскими, называемое БУКВАРЪ. Иждивениемъ г. Марка Теодоровича Булгара родомъ
изъ Разлога. Виена, 1792.
Българин родом из Разлога… 127
(Приложение № 1).
Една книжка, поставила началото на разпространението на печатната учебна книжнина и на навлизането на светското
учебно съдържание в българското училище.
Но и днес, 230 години след издаването му, „Букварът“ и неговият
издател незаслужено остават извън полезрението на българските педагози и историци. Все още има много бели петна около неговото създаване и разпространение, и все още продължават да се тиражират редица
неистини и грешки, които поставят в недоумение съвременния читател.
Досега само отделни аспекти от появата и разпространението му, а така
също и за езика, идеите и педагогическите послания на буквара, са разгледани най-рано в изследванията на Любен Каравелов (1834 –1879)[2],
Йордан Иванов (1872 –1947)[3] и Боян Пенев (1882–1927)[4], а в по-ново
време от Вера Бойчева[5], Тони Зарев[6], Илия Конев (1928 – 2009)[7], Русин
Русинов[8], Екатерина Бояджиева[9] и др...
Няма коментари:
Публикуване на коментар