На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония 1903 – 1912

Росица Лельова. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония 1903 – 1912. София, 2021, 288 с. ISBN 978-619-245-197-3. 

В структурно отношение книгата на доц. д-р Росица Лельова, отпечатана от Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“, съдържа увод, въведение, три глави, заключение и приложение. В историографския преглед етично са отбелязани постиженията на автори и съставители, допринесли за разкриване на дейността на Екзархията. 

Важни акценти в монографията са статистиките за етнодемографския характер на населението от историко-географската област Македония, почерпени от разностранни източници, вкл. и чуждестранни. Данните дават представа за българската национална идентичност на мнозинството от славянското население в областта в края на XIX и началото на XX в., когато тя все още е част от Османската империя. 

Затова не е случайна основната посока на преселение от Македония след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) – бежанците се насочват масово към България, независимо че тя не е най-голямата, нито икономически най-силната балканска страна. Под страх от нови репресии заради българското си име, те търсят и намират подслон единствено при своите свободни сънародници. 

Д-р Лельова показва с много данни важната роля на Екзархията, която след погрома подава ръка на пострадалите българи. С основа- ние не е игнорирана и намесата на българската държава. Тя подкрепя населението с помощи, разпределяни чрез българските митрополити, архиерейски наместници и председатели на местни общини, както и чрез своите дипломатически представителства. 

Сред основните проблеми, на които е обърнато внимание в труда, е Мюрцщегската реформена програма. Д-р Лельова анализира причините за неуспешната мисия на европейските реформатори, произтичащи от нежеланието на великите сили да променят статуквото в Македония. 

Друг акцент са сложните взаимоотношения между българското духовенство и водачите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), породени от дълголетния спор – дали „Свободата желае екзарх или Караджата“? Показани са ролята и приносът на екзарх Йосиф за възхода на духовната институция, независимо от наложената ѝ схизма. Последната част от труда се отнася за периода от 1908 г. насетне, когато Младотурският преврат дава надежди за свободно проявление на българското обществено-политическо и духовно представителство в границите на Османската империя. 

С обилен фактологичен материал и съответен анализ са представени действията на Екзархията, която в новите условия разширява диоцеза си и в Беломорска Македония, въпреки противодействието на чуждите пропаганди, подкрепяни от турските власти. В годините, когато българите ще се опитат да завършат националното си обединение, Екзархията спазва заветите на първите си ръководители – не само да бъде близко до болките и страданията на останалите под чужда власт сънародници в Македония, но и да отстоя- ва техните надежди за общо отечество. 

Към монографията може да се отправят препоръки, които биха могли да се вземат предвид в бъдещото ѝ преиздаване – в частта на книжното тяло, озаглавена „Библиография“, по-точното наименование е „Извори и литература“ или „Използвани източници“, тъй като включва и архивни източници. Може да се използва възможността за илюстриране на труда със снимки на училища, църкви, манастири, църковно-училищни дейци и други материали от богатото българско културно-историческо наследство, които се съхраняват в националните архивохранилища. 

Монографията на доц. Росица Лельова запълва „бели“ петна в родната историография. Тя има изцяло приносен характер, съдържа факти от автентични източници. В нея са направени анализи за важни исторически събития и явления. Неслучайно книгата е оценена от Бъл- гарската академия на науките, финансирала отпечатването ѝ по програмата за изследване на българската диаспора извън страната. 

Александър Гребенаров