Темата за дейността на Българската православна църква във
възстановените екзархийски епархии в Македония и Тракия през
Втората световна война е сравнително добре изследвана в съвременната ни историография. Това, разбира се, не отменя необходимостта от по-детайлно вглеждане във фактите, което позволява не
само да се задълбочи познанието върху конкретните събития и про-
цеси в новата ни история, но и да се открои в тях ролята на отделните личности.
Ловчанският митрополит Филарет… 129
Ловчанският митрополит Филарет1 е сред синодалните архиереи,
на които е поверено администрирането на епархиите, отново присъединени към Българската църква през април 1941 г. – след включването
на Царството към Тристранния пакт през март същата година и пре-
доставянето на възможността българските държавни и военни власти
да администрират по-голямата част от Западна Тракия, Източна и Вардарска Македония и Западните покрайнини до линията Пирот – Враня
– Скопие.
В края на същия месец, след двудневно извънредно заседа-
ние Светият синод приема „канонически мерки за възстановяване ведомството на светата ни Църква в новоосвободените епархии от нашата църковна област“2 и организира там четири епархии: Маронийска,
Струмишко-Драмска, Скопско-Велешка и Охридско-Битолска, която се
предвижда да включва градовете Прилеп, Крушево, Битоля, Ресен, Ох-
рид, Струга, Кичево, Дебър, Костур и Лерин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар