Контрабандата в Обединена България (1941 – 1944 г.)

Темата за контрабандата и социално значимите престъпления в България е слабо позната и пренебрегвана като несъществена част от историята на българската държава и общество. Родната историография се отнася скептично към зараждането на ключов световен процес през междувоенния период, който слага началото на международната превенция срещу различни видове престъпни дейности, разрушаващи политическата система, обществените порядки и стопанското развитие на държавите. 

Контрабандата, упойващите вещества, фалшифицирането на пари и документи, проституцията и т.н. откъслечно попадат в из- следвания, посветени на социалната и стопанска политика на България. В условията на мирно съществуване на отделните държави с различно социално и икономическо развитие се налага нуждата от международно сътрудничество в борбата срещу престъпленията, определени за социално зло[1]. 

Противодействието срещу престъпността, което принципно в повечето случаи се отнася към компетентността на вътрешното законодателство, често излиза извън рамките на държавата и се налага сътрудничество между две или повече страни. При противодействие срещу контрабандата българската държава влиза във взаимодействие с различен успех първоначално с три, а след Балканските войни – с четири държави. Краят на Първата световна война бележи ново развитие на проблема и България се присъединява към международните спогодби за превенция срещу социално значимата престъпност[2]. 

Общото международно сътрудничество срещу трансгранични престъпления възниква от нуждата да се предотвратят и ограничат на- рушенията на закона, които посягат не само на националния, но и на международния правов порядък. Контрабандата е едно от нарушенията на закона с международен характер, които са част от тези, определени за нанасящи поражения върху икономическото, социалното и културното развитие на държавите и обществата в световен план[3]..."