Изграждането на новия Македонски научен институт (МНИ) в
София след 1990 г. е сред най-сериозните постижения на хуманитарната интелигенция в България през периода на прехода към демокрация.
Инициативата на основателите има известна предистория. В нейния
ход се формираха предпоставките за основаването на новата обществено-научна организация. Към края на 60-те години на ХХ в. окончателно беше преодоляна погрешната политика на управляващата комунистическа партия в областта на националната проблематика.
Един от
резултатите на този преход се появи в Историческия факултет (ИФ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). Там се оформи
една група от млади учени – Йордан Шопов (1930 – 2006), Димитър
Гоцев, Милчо Лалков (1944 – 2000), Стайко Трифонов (1949 – 1999),
Трендафил Митев, Георги Бакалов (1943 – 2012) и др., които се ангажираха трайно с разработването на проблематиката, свързана с борбите
за свобода и обединение на нашия народ.
Тези историци издадоха едни
от най-ценните монографии от онова време за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., младежкото революционно движение в
Македония, българо-югославските отношения 1944 – 1948 г., тракийския въпрос, войните за национално обединение и др. В резултат, с началото на промените от 10 ноември 1989 г. част от тези кадри на ИФ
се оказаха подготвени, за да поемат инициативата за изграждането на
новата обществено-научна структура, която да изследва националната
проблематика. Начело на практическите усилия застана проф. Димитър Гоцев. Важна помощ за успеха ни оказа и Съюзът на македонските
културно-просветни дружества (СМКПД), чийто председател по онова
време беше професор Гоцев...
Няма коментари:
Публикуване на коментар