Боевете за Дойран и смъртта на полковник Константин Каварналиев

"В българското публично пространство град Дойран придоби масова обществена известност, основно след националните чествания на стогодишнината от включването (участието) на България в Първа- та световна война 1915 – 1918 г. Героичните сражения на Дойранския участък от Южния фронт, водени от Втора Тракийска дивизия, както и от Девета пехотна Плевенска дивизия, станаха нарицателни за българската войнска храброст, доблест и саможертва в името на освобождението на всички български етнически територии. 

Завоюваната победа в най-тежките сражения, от септември 1918 г., не позволи границата на България да бъде широко отворена за тържествуващия неприятел[1]. Девета дивизия не само запази неопетнени своите полкови знамена, но запази честта и славата на българската армия. 

„Значението на тая бляскава победа, не само че възвеличи славата на българското оръ- жие и показа на какви подвизи е способно българското войнство, но още и това, че единствено на Дойранската победа се дължи гдето България бе запазена от вражеското нашествие на гърци и сърби, ка- тастрофалните последици от което нашествие за целостта и дори за съществуването на нашето отечество не могат да се предвидят. 

Подвигът на 9-та дивизия спаси България от страшно унижение и гибел, спаси нейната чест“[2]. Така град Дойран се оказа тясно свързан с българската военна история..."