Въздействието на идеите, делата и личността на Васил Левски върху македоно-одринските националреволюционери

"Няма по-велико свидетелство за общобългарския характер на националната революция в този неин най-висок и последен етап, когато тя се съсредоточава най-вече в задачата за освобождаването на българите от Македония и Одринско, от всестранното въздействие на идеите и делата на Апостола на свободата и върху хората от тези все още поробени предели. 

Десетилетия след неговата трагическа гибел, аурата на Васил Левски все по-светло облъчва будните българи от тези краища, стои като пътеводна звезда в техния героичен и трагичен път към националната свобода. В своето стихотворение в памет на Даме (Дамян) Груев (1871 – 1906) от 1907 г. народният поет Иван Вазов (1850 – 1921) бе сложил следното четиристишие: 

Заспаха под снега юнашки сили левски, 

Угасна огнен дух, замлъкна мощна реч... 

О Македонио, ти губиш своя Левски, 

Най-верния си син, най-силния си меч. 

И веднага възгласява: 

„Не мре духът велик“. 

Сравнението, оприли- чаването на поредния трагически загинал националреволюционер, обявя- ването му за „Левски на Македония“, е най-високата възможна българска възхвала. В често цитираните думи на основателя на Македонския научен институт проф. Любомир Милетич (1863 – 1937) запазеният в българската народна памет единствено за Левски сакрален титул е дарен тук за Даме по повод на убийството му на 23 декември 1906 г.: 

„Цялата българщина тогава почувства нанесения ѝ удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан като неин апостол на свободата“. А въвлеченият в делата на ВМОРО публицист и литературен критик Йордан Бадев (1888 – 1944) назовава Дамян Груев „двойник на Левски на македонска почва“...