Отново за приписката на поп Коста Савов Чилев и за идването на Васил Левски в Разлог

                                                                       

Животът и делото на Васил Левски са проучени обстойно и в нашата историческа литература съществуват множество изследвания, монографии, студии, документални публикации и статии, които разглеждат отделни страни от дейността му. Въпросът Васил Левски и югозападните български земи и по-конкретно Македония също е бил предмет на изследвания на редица наши историци, както в миналото[1], така и в по-ново време. Като самостоятелни изследвания по този въпрос могат да се посочат статиите на: Стефан Каракостов[2], Васил Боянов[3], Ана Райкова[4], Петър Кузманов[5] и др. 

За съжаление, все още наличните документи не позволяват да се разкрие напълно дейността на Апостола в Македония, а от друга страна, представените от някои краеведи податки за посещенията на Левски в Македония трябва да намерят своите неоспорими доказателства. Апостолът, познавайки добре разпространението на българския етнос в пределите на Турската империя, в своята революционна дейност се стреми да обхване и приобщи към борбата за национално освобождение населението от всички краища на Отечеството. 

Този свой стремеж Левски най-добре изразява в една своя дописка до в. „Свобода“ на Любен Каравелов от началото на 1871 г., в която заявява: „…и ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни – там, дето живее българинът: в България, Тракия, Македония...“