Животът
и делото
на Васил
Левски
са проучени
обстойно
и в нашата
историческа
литература
съществуват
множество
изследвания,
монографии,
студии,
документални
публикации
и статии,
които
разглеждат
отделни
страни
от дейността
му. Въпросът Васил
Левски
и югозападните български земи и по-конкретно Македония също
е бил предмет
на изследвания
на редица
наши
историци,
както
в миналото[1],
така
и в по-ново
време.
Като
самостоятелни
изследвания
по този
въпрос
могат
да се посочат
статиите
на: Стефан
Каракостов[2],
Васил
Боянов[3],
Ана Райкова[4],
Петър
Кузманов[5] и др.
За съжаление, все още наличните
документи не позволяват да се разкрие напълно дейността на Апостола
в Македония, а от друга страна, представените от някои краеведи податки за посещенията на Левски в Македония трябва да намерят своите
неоспорими доказателства.
Апостолът,
познавайки
добре
разпространението
на българския
етнос
в пределите
на Турската
империя,
в своята
революционна
дейност
се стреми
да обхване
и приобщи
към борбата
за национално
освобождение
населението
от всички
краища на Отечеството.
Този
свой
стремеж
Левски най-добре
изразява
в една
своя дописка
до в. „Свобода“
на Любен
Каравелов
от началото
на 1871 г., в която
заявява:
„…и ние сме хора
и искаме
да живеем
човешки,
да бъдем
свободни
с
пълна
свобода
в земята
ни – там, дето
живее
българинът:
в България,
Тракия,
Македония...“
Няма коментари:
Публикуване на коментар