"Много са трудовете, написани за човека, който в един период от живота си се подвизава под името дякон Игнатий, но историографията обръща по-голямо внимание на биографията му от времето, след като се отказва от монашеско служение.
Преди да започне да обикаля българските земи, Васил Иванов Кунчев (1840 –1873) е отдаден на Хрис-
товата вяра. Този период от неговата биография е много по-непознат.
Времето, в което служи на вуйчо си Василий, замонашва се и става
йеродякон, е период, в който Апостолът на българската свобода се образова, обикаля българските селища и градове, запознава се с други
духовници и придобива знания и качества, които са му в услуга за цял
живот. Повечето съвременници и съратници на Левски го наричат „Дякона“.
В османските документи е записан като „Васил, дякона Левски“.
Настоящата работа е опит да се покаже, че „дяконът“ не е обръще-
ние (прякор) на Левски, а напротив, макар и да е разкалугерен (разпуснат),
дякон Игнатий не се отрича от Бог, продължава да участва в църковни служения и в случай на нужда да изпълнява религиозни обреди. Без да се
познава живота на Игнатий като духовник и как това му се е отразило впоследствие, няма как да се обясни защо той толкова добре се справя с организационната дейност.
Тайната революционна организация, която създава Васил Левски, остава загадъчна и непозната също като своя създател.
Най-познатата личност на България всъщност се оказва най-непозната..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар