"120 години продължават да отекват в колективното ни съзнание гърмежите от битките през героическите дни на голямото общобългарско въстание от Илинден –Преображение, долавяме сякаш насън призивните слова на водачите и войводите, слушаме отново и отново гълчавата около тържественото освещаване на знамената, не ни се иска да чуваме писъците и воплите на жени, старци и деца...
Култивираната памет за Илинден –Преображение обаче губи своята монумен-
талност, поради разпокъсването на българското землище, поради трагическия факт, че много места на памет от славните събития през ля-
тото на 1903 г. днес са извън границите на Република България.
И
нашите братя от Република Северна Македония се опитват да утвърдят друг образ на тези събития, да доказват, че това най-голямо общобългарско въстание – избухнало във все още поробените области
Македония, Източна Тракия и Странджа, и дори стремящо се към Бе-
ломорието, осъществено под единното ръководство на Вътрешната
македоно-одринска революционна организация, с участието на десетки и десетки ръководни дейци на тази създадена по завещания от Васил Левски модел конспиративна и все пак твърде масова организация – та нашите братя „оттатък“ настояват, че това въстание е „тяхно“
и само „тяхно“, и за тях Преображение и дори Кръстовден не съществуват в паметта им..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар