Синергията между мобилизационните практики и установяването на социалистическата власт в Демократична Федерална Македония

В манастира „Св. Прохор Пшински“ на 2.VІІІ.1944 г. се свиква Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), чиято задача е да учреди бъдещата социалистическа югославска македонска държавност. Новото държавно формирование се означава с името Демократична федерална Македония, в унисон с вижданията на Титовите партизани за преустройство на Югославия на социалистически и федерални начала. Следващите месеци са динамичен период в историята на Повардарието, характерно за който е изграждането на властовата инфраструктура на НОК (Народноосвободителните комитети) и НОФ (Народноосвободителния фронт). НОК са структури, които възникват във военно време и представляват военно-административната власт в териториите, намиращи се под контрола на партизанската НОВ (Народноосвободителна войска). 

Ако дадена територия е под контрола на Оста, в нея НОК функционират в нелегалност и задачите им са свързани с подпомагането на НОВ, но ако е усвоена от Титовите партизани, НОК са органите на местната власт, чиито надлежности са на практика всеобхватни. Съществува тясна взаимовръзка между НОК и НОФ, като сред първостепенните функции на Фронта е да бъде главният организатор на различните мобилизационни практики (масови събирания, улични акции, добро- волен труд и др.) в новото държавно формирование. На членството в НОФ се гледа като на знак за политическа лоялност към новата власт и той трябва „да събере в себе си целият народ“, като „нито един човек да не остане извън редовете на Народноосвободителния фронт на Македония[1]“. 

В тези ранни дни на народната власт НОФ е много повече от организация – преди да се превърне в „обикновена“ кази- онна такава през 1948 г., НОФ (заедно с НОК) играе ключова роля в уеднаквяването на политическия ландшафт в отделните югославски федерални единици, които са с различни политически традиции и с различно „заварено положение“[2]. 

Периодът на ДФ Македония (2.VІІІ.1944 – 31.І.1946 г.) се отъждествява с първоначалния етап на изграждането на социалистическите обществено-политическо-икономически отношения в югославска Македония – процес, съчетан с проникването на Комунистическата партия на Македония (и на нейните продължения – казионните организации) във всички етажи на обществото и с началото на държавно-дирижираната етнотомия и югославизация на мнозинството от населението на областта[3].