"В следващите редове ще стане дума за дейността на мисионерите
от ордена на Св. Викентий и на сестрите викентинки, които продължа-
ват започнатото от йезуитите дело в Солун. Орденът на Лойола урежда
своя мисия в града още през 1693 г. Аргументът за настаняването им е,
че св. Павел е имал за цел да превърне Солун в модел за всички вярващи от Македония.
Следвайки това едновремешно желание, йезуитите
подемат пътя на мисионерството, като капитулациите между Франция
и Турция спомагат за издействане на съответните разрешителни от османските власти. Близо век по-късно конгрегацията на Мисията, основана от св. Викентий де Пауло, се намества или по-скоро замества йезуитите в града.
Това става през 1783 г., т.е. десет години след разпада
на йезуитския орден. Братята и отците на тази конгрегация са познати
най-вече като лазаристи, по наименованието на обитавания от тях манастир „Св. Лазар“ в Париж. Те тръгват по пътищата на апостол Павел
към Леванта. Към тях се присъединяват сестрите викентинки. Едните
и другите имат един общ супериор със седалище в Париж, а мисионерските им цели и задачи съвпадат: единственият начин да се поднови
и поддържа Христовата вяра е диалогът между отделните личности и
образованието на младежта1..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар