„Левски написах за себе си, Гоце Делчев – за България и българщината“. В памет на Мерсия Макдермот (1927 – 2023)

„На българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“ – с това лично откровение Мерсия Макдермот зас видетелства обичта си към България, която демонстрира явно до края на живота си. Британката пристига за първи път в страната на 20-годишна възраст и окрилена от младостта си и порива на новите предиз викателства, обиква – и българите, и миналото им. Личната ѝ биография започва в семейството на лекар хирург и учителка. Родена е на 7 април 1927 г. в Плимут, Девън, Обединеното кралство. Тъй като баща ѝ доктор Джефри Палмър Адсхед е назначен за капитан-хирург в Кралския военноморски флот, Мерсия прекарва част от ранните си години в Китай. 

По-късно учи в Westonbirt School, Gloucestershire, St Anne’s College и Оксфордския университет, където В памет Мерсия Макдермот (1927 – 2023) 11 изучава руска филология. Студентска бригада през 1947 г. я отвежда в Югославия заедно с други английски студенти. Тук за първи път се среща с българи, сред които е и поетът Павел Матев, с когото ги свърз ва близко приятелство. 

През 1948 г. завършва магистърска степен в Оксфорд и посещава България за участие в международната младежка бригада, включена в строежа на язовир „Георги Димитров“ (дн. язовир „Копринка“). Като чужд представител, Мерсия е поканена заедно с дру ги чуждестранни участници да се срещне с Георги Димитров в двореца Евксиноград на Българското Черноморие. По това време се запознава с бъдещия си съпруг Джеймс Макдермот, за когото се омъжва щом се връща в Англия. Бригадирското движение ѝ създава трайни приятел ства с български младежи, а интересът ѝ към непознатата дотогава за нея страна е осезаем. Поради тази причина, връщайки се в Обединено то кралство през 1948 г., Макдермот се записва на курс по български език във Факултета по славянски и източноевропейски изследвания на Лондонския университет..."