Александър Балабанов и Кирил Христов – измеренията на един творчески и житейски конфликт

"След ужаса на двете национални катастрофи, след кошмара на трите войни, освободени от каноните на военнотворческите задължения през 20-те години на XX век, писателите и поетите експериментират с Александър Балабанов и Кирил Христов нови художествени форми, жадно улавят авангардните естетически течения, а с тях се раждат дълготрайни или мимолетни периодични издания. 

Културният живот е наситен с провокативни художествени търсения, с рушене на стари схеми и наложени норми. След всекидневната среща със смъртта идва една ненаситна виталност, неспокойният стремеж да се навакса пропуснатото, да се открият непознати духовни хоризонти. 

В този контекст един шумен спор или дори лична саморазправа между писател и критик не би шокирала никого. Просто би предизвикала ожи- вление в кафенетата, би се коментирала ден или два и после би останала в спомените като пикантна и весела история. Такива са литературните нрави – шумни, понякога груби, невинаги етични. Списанията и вестни- ците толерират скандалните полемики, редакторите не цензурират гнев- ните обвинения, грубия, а понякога и циничен език..."