"Периодът от края на Х – началото на ХІ в., когато се разиграва
титаничният българо-византийски двубой (976 – 1018), е наречен от
големият френски византолог Гюстав Шлюмберже (1844 – 1929) „византийската епопея“ (L’épopée byzantine).[1]
Доста по-късно друг голям
учен – Васил Гюзелев, характеризира същия период с доста по-сполуч-
ливото название „българска епопея“,[2] заради величавата, и в същото
време отчаяна борба на цар Самуил (997 – 1014) и неговите наследници
цар Гаврил-Радомир (1014 – 1015) и цар Иван-Владислав (1015 – 1018),
за отстояване политическата независимост на българската държава.
Както и да се определя въпросния период, едно е безспорно – това било
сурово и кърваво време, в което съперничеството между България и
Византия достигнало размери, невиждани от войните на цар Симеон
Велики (893 – 927) с империята. Време, в което дипломацията, ако не
отсъствала напълно, имала второстепенна роля в отношенията между
двете страни. Към подобна мисъл навеждат и многобройните извори –
византийски, латински, френски, италиански, арабски, арменски и пр.
Има обаче едно известие, което описва нещо, на пръв поглед, необичайно: преговори между братята комитопули и император Василий ІІ
(976 – 1025), за сключване на династичен брак между България и Византия.
То се съдържа в т. нар. „Всеобща история“ на арменския исто-
рик Степанос от Тарон, известен още и като Асохик („певец“).
Степанос Таронски заслужено се счита за един от най-известни-
те арменски историци от втората половина на Х и началото на ХІ в.
Не се знае точната година на рождението му, но според една хипотеза,
изказана от Никита Емин (1815 – 1890), превел през 1864 г. неговото съчинение на руски език, Асохик бил роден вероятно около 928 г.[3] Като terminus post quem за смъртта му пък, може да се посочи 1004 г.,
когато той завършил своята „Всеобща история“, написана по заповед
на тогавашния католикос[4] Саркис (или Саргис, 992 – 1019)..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар