"Отношенията на Пенчо Славейков (1866 – 1912) и Александър
Балабанов не са приятелски, нито снобарско-колегиални. Те са процесуални – в усилията
да вдигне „по-високо билото“ на модернизма
човекът от Трявна променя не само идеите и мотивите на поезията.
Той преосновава образа на твореца – съвсем в неоромантически дух
Славейков работи върху персоналии от типа реалност и перитекстове:
това скрива, размива контура
и върху Бетовен, Микеланджело, Шели
бива наметната мистифицираща
мъгла. Хората на изкуството обрастват
с митически недоизказаности.
За да провокира читателя, Славейков събира в една книга
най-усърдната си работа по въпроса с мистификацията на твореца –
„На Острова на блажените“ (1910). Не стига това, ами той прекрачва
всички граници, мистифицирайки зад всеки поет от Острова себе си..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар