Кратка история на списание "Македонски преглед"

Списание „Македонски преглед” е най-старото научно писание в света, посветено на историко-географската област Македония. То е създадено през 1924 г. и оттогава до днес е неизменно печатен орган на Македонския научен институт (МНИ).

 Първите два броя от печатния орган на Македонския научен институт, излизат с подзаглавие „Списание за наука, литература и културен живот“. Те са под редакцията на Георги Баждаров. От третия брой подзаглавието е „Списание за наука, литература и обществен живот“, което е актуално и до днес, а редакцията му се поема от забележителния учен проф. Любомир Милетич. Неговият авторитет и познанства с именити дейци на науката в Източна и Западна Европа допринасят за участие на автори на статии утвърдени учени и преподаватели от страната и чужбина. 

Затова на страниците на новото списание още в началния период могат да се видят имената на известни автори, повечето професори, настоящи или бъдещи академици: Любомир Милетич, Иван Георгов, Михаил Арнаудов, Антон Попстоилов, Иван Шишманов, Васил Златарски, Гаврил Кацаров, Атанас Иширков, Стоян Романски, Йордан Иванов, Петър Мутафчиев, Иван Снегаров, Беньо Цонев, Владислав Алексиев, Иван Алтънов, Иван Хаджов, Веселин Бешевлиев, Никола Мушмов, Петър Ников, Иван Пенаков и др. Включени са и изследвания на руските учени Афанасий Селишчев, Михаил Попруженко и Григорий Ильинский, на френския военен историк Леон Ламуш, на унгарския археолог Геза Фехер. 

В рубриката „Рецензии и книжовни вести“ са отразени десетки български и чуждестранни книги, свързани с българския национален въпрос. Към редица статии са приложени илюстрации с отлично качество, съхранено до днес. Обнародваните материали са представени с обстойни резюмета на френски език. По време на Втората световна война, независимо от военновременната обстановка, „Македонски преглед“ запазва академичния стил на списване и се предпазва от преекспониране на патриотичен патос. 

Наред с автори, които се изявяват активно и в довоенния период като Иван Дуйчев, Иван Снегаров, Димитър Яранов, Кирил Мирчев, Кирил Младенов, Владимир Караманов, сега се проявяват още учени, които оставят следи в изследванията за Македония – Петър Динеков, Стойко Стойков, Христо Вакарелски, Никола Мавродинов, Стилиян Чилингиров и др. 

След държавно-политическите промени в България през септември 1944 г. и опита на управляващите да наложат македонизма като държавна идеология, сп. „Македонски преглед“ е спряно. На негово място се издава сп. „Македонска мисъл“ с главен редактор Юрдан Анастасов, което нито по дух и традиции, а още по-малко по научни аргументи напомня на своя предшественик. 

Независимо от спирането на сп. „Македонски преглед“, то остава ценено и желано. През 1945 г. Библиотеката за обществени науки при Академията на науките на СССР изпраща писмо с молба до МНИ да възобнови обмена на книги, като на първо място посочва книжки от списанието, които липсват в библиотечната колекция. Годишни течения от сп. „Македонски преглед” се изпращат и до Еврейския научен институт в София за нуждите на библиотеката му. 

След разформироването на МНИ през лятото на 1947 г. от НР Македония изземват стотици броеве на списанието заедно с множество ценни книги, институтския архив и музейни експонати. След възстановяването на МНИ през 1990 г. сп. „Македонски преглед” започва своя нов живот. До днес е запазен не само външният облик подзаглавието и поредността на годишнините му, но и неговият дух. То застъпва различни клонове от науката – история, езикознание, етнология, генеалогия, демография, политология, култура. Възроденото списание разкрива историческата истина по Македонския въпрос, публикува оригинални научни статии, материали и съобщения за историята, езика и културния живот на българите в и от Македония, опровергава и реагира срещу фалшификациите на българската история, разглежда българското културно-историческо наследство, както и съвременните обществено-политически процеси в Македония.

 Многообразието от български и чуждестранни учени, работещи в различни области на хуманитаристиката, позволява по-безпристрастно и с завишени научни критерии оценяване на постъпилите за отпечатване материали. Правилата на списанието осигуряват на авторите анонимно и независимо рецензиране. Редколегията му, в която участват известни български и чуждестранни учени, поддържат взаимоотношения с десетки научни института и центрове в целия свят. По всеобщо признание днешното списание „Македонски преглед“, което се получава в повече от 50 библиотеки по света, е достоен продължител на традициите и заветите на неговите първосъздатели.

 Доц. д-р Александър Гребенаров