Произшествие в Разложко през 1900 г.

Началото започва като много подобни произшествия в българските земи по време на османското владичество. Българската девойка Магдалина (Магда) Митрева Рачева от разложкото с. Баня заедно със сестра си и по-малкото си братче на 21 юни 1900 г. окопавали царевица на полето. Привечер при тях се появили на коне шестима въоръжени помаци – трима от с. Баня и трима от града Мехомия (дн. Разлог), с цел да отвлекат двете момичета. Сестра ѝ Яна успяла да се скрие в посевите. 

Магда се отбранявала с мотиката, но какво можела да направи срещу шестима въоръжени мъже: те я сграбчили, преметнали я на един от конете и я завлекли към с. Бабяк. Опитало се да ѝ помогне и братчето ѝ, но било наранено с нож по ръката. Уведомен за случая, Иван – по-големият брат на Магда, сезирал незабавно турската военна стража в селото. След това отишъл и в Мехомия и заедно с архиерейския наместник потърсили съдействие от каймакама (околийския управител). 

Последният изпратил един сувария (въоръжен конник) в селото да доведе Магда и грабителите ѝ, но от тях нямало никаква следа. На следващия ден (22 юни) архиерейският наместник отишъл отново в конака, но не му дали никаква информация. Като видял, че властта не предприема никакви мерки, той подал официално доклад (такрир). Уведомил за случая и Неврокопската митрополия.