Свети Дух – българският Духовден на Македония

Всяка година на 51-я ден след Великден и един ден след Петдесетница (Ден на Света Троица) Българската православна църква чества Ден на Светия Дух. На този ден Свети Дух се явява на вярващите и ги дарява с божествени блага. „Свети Дух“ е църковен празник, но в българския народностен светоглед, познат още като Духовден, този ден е обвързан с редица поверия, обичаи и чествания, разкриващи не само дълбоко закодираната в битието и в съзнанието на българина символика, но и неговия несломим дух. 

Старите българи вярвали, че от Велики четвъртък до Духовден душите на мъртвите слизат на земята, за да посетят живите си близки и роднини и да им се порадват. Вярвало се още, че душата може да говори. Затова на този ден е достатъчно да допреш ухо на нечий гроб, за да чуеш как душите на мъртвите говорят помежду си.  

От 20-те години на ХХ век насам в България Денят на Светия Дух се отбелязва и като Ден на Македония. С всяка следваща година честването  на този ден, посветен на Македония, от нашите предци, става по-масово. В различните краища на България се организират все по-многолюдни шествия и манифестации, сказки и вечеринки. На този ден българите се прекланят пред паметта на множеството герои, жертвали се, посветили и отдали живота си в името на един идеал – свободна и обединена България. 

На този ден се отдава заслужена почит на хората, направили самопожертвувание в името на това един ден българите, останали извън пределите на своята държава, отново да могат свободно и с гордост да се чувстват българи.