През 2018 г. се навършиха две десетилетия, откакто професор Любомир Панайотов (1921–1998) напусна този свят, за да ни завещае в наследство името, научните си трудове и най-вече спомена за един историк с висок професионализъм, човек с добро сърце и българин с искрено родолюбие. На него и на историците от неговото поколение се падна трудната задача или по-скоро щастливият шанс да поправят допуснатите от Българската комунистическа партия (БКП) грешки (за някои от тях по-приляга думата престъпления) по отношение на Македония и македонските българи.
В продължение на 40 години – от 1959 г., когато влиза в съста- ва на групата по Македонския въпрос в Института по история на БКП, до смъртта си през 1998 г. като член на Македонския научен институт – той е тясно свързан с институционалното, методологическото и научното развитие на българската историография по националните проблеми и оставя траен от- печатък в нея като изследовател, като администратор, като автор, но преди всичко като научен ръководител и вдъхновител на мнозина млади учени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар