Сотир Янев е известна обществено-политическа фигура за периода до 1943 г., а 75-годишната дистанция от неговата трагична смърт е повод да се припомнят основни етапи от житейския и творческия му път. Това ще позво- ли формулирането на справедлива оценка, а тя ще разкрие пред нас – по моему – чертите на една забележителна личност от Дупнишкия край.
СОТИР ЯНЕВ ДРОБАЧКИ е роден на 28 октомври 1891 г. в дупнишкото село Стоб. Завършва основно образование в селското училище, прогимназиално – в Дупница, средно – в Кюстендил (Педагогическо училище, 1904– 1909). В Кюстендилското педагогическо училище развиват активна дейност разнообразни ученически кръжоци (толстоисти, анархисти, социалисти, земе- делци, тесни социалисти); Сотир Янев дейно участва в социалистическия кръжок и става негов ръководител („челник“).
Педагогическото училище в този граничен край е открито през 1885 г., а правителството отделя значително финансиране и подбира добър преподавателски персонал. В спомен за Со- тир Янев, публикуван във вестник „Светлина“ непосредствено след убийството (април 1943 г.), неговият съученик Димитър В. Мирков подчертава засиления интерес към научни, политически и икономически въпроси. Сотир Янев чете с неподправен интерес обществено-политически книги от Георгий Плеханов, Август Бебел, Карл Кауцки, Янко Сакъзов и пр.
Едновременно с това е голям любител на българската и на световната художествена литература. „Обичаше Сотир, много обичаше книгата – пише по този повод в същата пуб- ликация Д. Мирков. – Всяка излязла тогава нова книга я купуваше. А беше и голям естет и спретнат момък. Помня, колко много се радваше, когато донесе първите си подвързани книги в квартирата ни. Дядо Яне Дробачки, бащата на Сотир, изпращаше скромни средства – само за храна и най-необходимото, а Сотир подвързваше книгите си“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар