Светият престол и българите

СВЕТИЯТ ПРЕСТОЛ И БЪЛГАРИТЕ ОТ ПИЙ ІХ ДО ФРАНЦИСК 

Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров 

Апостолическото пътуване на папа Франциск в България на 5–7 май, 17 години след паметната визита на папа Йоан Павел ІІ, отново постави във фокуса на обществения интерес взаимоотношенията на българския народ със Св. престол и Католическата църква. А те са стари, колкото и българското християнство. 

Датират от понтификата на папа Николай І (858 – 867) и покръстването на българите при княз Борис І през 865 г. Още следващата година България обръща поглед към Рим с надеждата да се откъсне от прекалено силната политическа и културна гравитация на Византия. В отговор на поканата в Плиска пристига римско пратеничество начело с епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. 

Петгодишната папска мисия полага осно-вите на българския църковно-религиозен живот, върху които впоследствие продължават да се наслагват различни влияния, главно византийски. Тясно свързано със Св. престол е и делото на славянските равноапостоли св. св. Ки-рил и Методий. Константин Кирил Философ умира през 869 г. в Рим, а гробът му в римската базилика „Сан Клементе“ маркира и до днес един духовен полюс на българското културно-историческо наследство и национална идентичност1...