Социодемографски и антропонимни особености на българското екзархийско население. Православните българи в Енидже Вардар през 1906 – 1907 година според преброяването на Българската екзархия

В Държавна агенция „Архиви“ се съхраняват редица документи на Българската екзархия (фонд № 246К). Сред тях са специални тефтерчета – „венчила“, от мащабно преброяване на екзархийското население в Османската империя, съставени по места от българските свещеници през 1906 – 1907 година. 

Четири такива тефтерчета са запазени и за населението на град Енидже Вардар, което ни позволява да надникнем подробно в социодемографските и антропонимните особености на това населено място в началото на XX век. Зачестилите статистически изследвания на населението на Македония от този период често биват полемизирани от съвременната наука заради съмнения в обективността и достоверността им. 

С настоящото изследване правим опит да устано- вим доколко може да се разчита на такива данни и отделно от това – да вникнем по-задълбочено в бита на македонските българи в най-югозападните предели на етническите граници от този период. Венчилата в Енидже Вардар са съставени от свещениците архи- мандрит Дионисий1, Гоно Траев2 и Михаил Димитров3, а освен тях са отбелязани и семействата на свещениците Андон и Ставри. Общият брой на семействата се равнява на 496 „венчила“ или 2359 души, т.е. средно по 4.76 души в домакинство. Общият брой на екзархистите в Енидже Вардар е много близък до числото, дадено от секретаря на Бъл- гарската екзархия Димитър Мишев две години по-рано. Според него в Енидже Вардар през 1905 г., освен другите народности, има по 2800 българи екзархисти и патриаршисти, 240 българи патриаршисти сърбо- мани, 320 българи униати, 80 българи протестанти4...