За него вече има сериозни изследвания, които
сякаш са изяснили всеки важен момент от неговия 45-годишен живот[1].
Причината да приема предложението за написване на настоящата статия е дълбоко лична и свързана със семейната памет. Затова ще си позволя да пиша от свое име, в известен разрез с утвърдените академични
принципи. На няколко места познатата история за живота и делото му
ще се преплете със спомените на моя дядо, архитект Въчко Хадживъчков[2], който е имал късмета и привилегията да се познава лично с полковник Борис Дрангов.
Съдбата ги среща няколко пъти, като последният
е при самата героична смърт на този достоен български офицер. Тези
случки, разказани години по-късно, ще се преплетат с документално
представената история за живота и делото на Дрангов.
Скопие през 1870-те години е типичен космополитен град, подоб-
но на много други в европейската част на Османската империя. Редом с
преобладаващото българско население, в града живеят хора от различни националности. Тази пъстра мозайка от обичаи, традиции и езици
създава една неповторима атмосфера, която е предпоставка за разнообразен културен живот и големи възможности за просперитет на насе-
лението.
В този толкова интересен български град на 3 март (15 март
нов стил) 1872 година в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови се
ражда Борис Дрангов[3]. Баща му е състоятелен търговец на вино и дървен материал, и това дава възможност на бъдещия офицер да получи
добро образование. Първоначално той учи в четирикласното училище
в родния си град. Продължава образованието си в прочутата Солунска българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“[4].
В Солун
младият българин учи една година, като завършва успешно четвърти
гимназиален клас. На следващата година продължава образованието
си в столицата на Княжество България, където живее неговият по-голям брат Тодор. Дрангов постъпва в Софийската класическа и реална
гимназия, в която учи през учебната 1890/1891 г. В нея той успешно
завършва пети гимназиален клас[5]...
Няма коментари:
Публикуване на коментар