Полковник Борис Дрангов. Един живот, посветен на България

Има хора, надарени с качества, благодарение на които ярко се открояват от своите съвременници. Те оставят забележима и трайна следа след себе си в историята. Ярко изживели своя живот, оставили пример за подражание. Борис Дрангов е сред тези личности, белязани от съдбата. Да се пише за него е и лесно, и много трудно. В годината, когато се навършват 150 години от рождението му и 105 години от героичната му гибел, повече от всякога е нужно да си спомним за него, за живота и заветите, които ни е оставил. За всеки историк е сериозно предизвикателство да пише за живота и делото на Дрангов. 

За него вече има сериозни изследвания, които сякаш са изяснили всеки важен момент от неговия 45-годишен живот[1]. Причината да приема предложението за написване на настоящата статия е дълбоко лична и свързана със семейната памет. Затова ще си позволя да пиша от свое име, в известен разрез с утвърдените академични принципи. На няколко места познатата история за живота и делото му ще се преплете със спомените на моя дядо, архитект Въчко Хадживъчков[2], който е имал късмета и привилегията да се познава лично с полковник Борис Дрангов. 

Съдбата ги среща няколко пъти, като последният е при самата героична смърт на този достоен български офицер. Тези случки, разказани години по-късно, ще се преплетат с документално представената история за живота и делото на Дрангов. Скопие през 1870-те години е типичен космополитен град, подоб- но на много други в европейската част на Османската империя. Редом с преобладаващото българско население, в града живеят хора от различни националности. Тази пъстра мозайка от обичаи, традиции и езици създава една неповторима атмосфера, която е предпоставка за разнообразен културен живот и големи възможности за просперитет на насе- лението. 

В този толкова интересен български град на 3 март (15 март нов стил) 1872 година в семейството на Стоян и Гюрга Дрангови се ражда Борис Дрангов[3]. Баща му е състоятелен търговец на вино и дървен материал, и това дава възможност на бъдещия офицер да получи добро образование. Първоначално той учи в четирикласното училище в родния си град. Продължава образованието си в прочутата Солунска българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“[4]. 

В Солун младият българин учи една година, като завършва успешно четвърти гимназиален клас. На следващата година продължава образованието си в столицата на Княжество България, където живее неговият по-голям брат Тодор. Дрангов постъпва в Софийската класическа и реална гимназия, в която учи през учебната 1890/1891 г. В нея той успешно завършва пети гимназиален клас[5]...