Яворов и националноосвободителното движение в Македония

Литературният историк Михаил Неделчев определя три социални роли, в които Пейо Яворов се изявява на българската обществена сцена: 1) млад социалист народник; 2) виден деец на революционното движение за освобождение на българите от Македония и Одринско; 3) трагически самотен художник – духовен аристократ[1]. 

Настоящата статия е посветена на втората социална роля на Яворов, като се има предвид, че така очерта- ните роли не са разграничени, а се преплитат и наслагват; те имат различна динамика в различните периоди от живота на поета-революционер. Темата за участието на Яворов в борбите за национално освобождение и обединение е подробно изследвана както в историографията, така и в литературоведските анализи на личността и творчеството му, които са по-многобройни от историческите. Това е напълно обяснимо предвид автобиографичния характер на литературните му произведения[2]. 

Личното и националното са неразривно свързани и преплетени в живота му, взаимно си влияят и трудно биха могли да бъдат разглеждани независимо едно от друго...