Изданието „Отпретани сведоштва. Воjнички писма од Големата воjна 1914 – 1918“ ми бе предоставено от изтъкнатия историк и документалист Цочо Билярски от неговата лична библиотека[1] във връзка с мое изследване по сходна тема, за което му изказвам специална благодарност.
Когато споделих с него първите си впечатления, той ме насърчи да напиша критичен материал за това „македонско творение“.
Книгата е издадена в Скопие през 2008 г. от Фондация „Институт
отворено общество – Македония“ (ФИООМ) в тираж 500 екземпляра.
Впечатляващи са нейните размери (29,5х23,5 см) и обем (551 страници).
Но първоначалното възприятие за грандиозност бързо се изпарява,
когато читателят я отгърне, прочете и разбере какво всъщност представлява тя. В него неминуемо ще възникнат редица въпроси, един от
които положително ще бъде – какво всъщност е тази книга – монография, документален сборник, съчетан с теренно проучване, или нещо
друго?
В настоящото кратко изложение ще се опитам да дам отговор на
този въпрос, разглеждайки това творение от гледна точка на историк,
архивист и сравнително добре запознат с особеностите на българския
език и писменост, използвани в документите от следосвобожденския
период, с каквито ежедневно работя вече повече от три десетилетия.
Първото нещо, направило ми впечатление още от титулната страница, беше, че книгата няма автор, а „приредувач“ (съставител) – Ясмина Найдовска, което ми подсказа, че това вероятно е документален
сборник.
Тя, заедно с Дияна Петреска, са обявени като извършили
следните три дейности: „транскрипциjа, архивско и теренско истражување“.
И тук логично възникна първият въпрос – за каква транскрипция
всъщност става въпрос, т.е. от какъв език на какъв са транскрибирани текстовете в изданието – от български на „македонски“, от сръбски
на „македонски“, или пък от някакъв друг – пак на „македонски“?
По
този въпрос в книгата никъде няма дадено пояснение.
Другите, участвали в подготовката на този „внушителен“ труд, са: Вла-
димир Милчин – представител на издателството; Благойка Здравковска – коректор; Огнен Чемерски – превод на английски, и Кръсте С. Дзидров – дизайн на корицата и монографията. Бях изненадан и объркан – уж документален сборник, уж теренно и архивно проучване, а сега пък – монография...
Няма коментари:
Публикуване на коментар