„Отпретани сведоштва. Воjнички писма од Големата воjна 1914 – 1918“ – монография, документален сборник или нещо друго? - Списание "Македонски преглед"

сряда, 22 февруари 2023 г.

„Отпретани сведоштва. Воjнички писма од Големата воjна 1914 – 1918“ – монография, документален сборник или нещо друго?


Изданието „Отпретани сведоштва. Воjнички писма од Големата воjна 1914 – 1918“ ми бе предоставено от изтъкнатия историк и документалист Цочо Билярски от неговата лична библиотека[1] във връзка с мое изследване по сходна тема, за което му изказвам специална благодарност. 

Когато споделих с него първите си впечатления, той ме насърчи да напиша критичен материал за това „македонско творение“. Книгата е издадена в Скопие през 2008 г. от Фондация „Институт отворено общество – Македония“ (ФИООМ) в тираж 500 екземпляра. Впечатляващи са нейните размери (29,5х23,5 см) и обем (551 страници). 

Но първоначалното възприятие за грандиозност бързо се изпарява, когато читателят я отгърне, прочете и разбере какво всъщност представлява тя. В него неминуемо ще възникнат редица въпроси, един от които положително ще бъде – какво всъщност е тази книга – монография, документален сборник, съчетан с теренно проучване, или нещо друго? 

В настоящото кратко изложение ще се опитам да дам отговор на този въпрос, разглеждайки това творение от гледна точка на историк, архивист и сравнително добре запознат с особеностите на българския език и писменост, използвани в документите от следосвобожденския период, с каквито ежедневно работя вече повече от три десетилетия. Първото нещо, направило ми впечатление още от титулната страница, беше, че книгата няма автор, а „приредувач“ (съставител) – Ясмина Найдовска, което ми подсказа, че това вероятно е документален сборник. 

Тя, заедно с Дияна Петреска, са обявени като извършили следните три дейности: „транскрипциjа, архивско и теренско истражување“. 

И тук логично възникна първият въпрос – за каква транскрипция всъщност става въпрос, т.е. от какъв език на какъв са транскрибирани текстовете в изданието – от български на „македонски“, от сръбски на „македонски“, или пък от някакъв друг – пак на „македонски“? 

По този въпрос в книгата никъде няма дадено пояснение. Другите, участвали в подготовката на този „внушителен“ труд, са: Вла- димир Милчин – представител на издателството; Благойка Здравковска – коректор; Огнен Чемерски – превод на английски, и Кръсте С. Дзидров – дизайн на корицата и монографията. Бях изненадан и объркан – уж документален сборник, уж теренно и архивно проучване, а сега пък – монография...

Няма коментари:

Публикуване на коментар