"В течение на над четиридесет години събирах голям брой исторически бележки и спомени от моята баба Цвета Лабро Петрѐвска, баща
ми Лазар и майка ми Къца (Кръста), с цел да напиша моята монография Дренòвени: разцвет и разорение на едно село в Южна Македония[1].
Някои от тези автобиографични текстове не се отнасят директно до Дрено̀вени и не бяха включени в книгата. Въпреки това, те представят
редица неизвестни исторически детайли и поради това представляват
научен интерес.
По тази причина се публикуват тук.
Га̀бреш (прекръстено през 1926 година на Γάβρος, Гаврос) и Дрено̀вени (прекръстено на Κρανιώνας, Кранионас) се намират съответно на
14 и 11 km северозападно от техния пазарен град Костур в историко-географската и етнографска област Долна Корѐшча. Днес и двете села са
обезлюдени, като повечето им жители са емигрирали в Северна Америка,
Австралия, България и Северна Македония. Поради голямата близост и
постоянните смесени бракове, диалектите на двете села са идентични[2].
Покойната ми баба Цвѐта Петрѐвска е родена в село Га̀бреш и се е омъжила в
Дрено̀вени. В първия диалектен текст баба ми, която имаше феноменална
памет, разказва много интересни факти за ВМОРО, в чиято борба е участвала активно. Тя разкрива неизвестни досега детайли за нейния братовчед,
революционера Лазар Поптрайков, и неговата пълна отдаденост на делото
на Организацията, както и за неговата патриотична безпристрастност, когато се е разправял с по-малко ентусиазираните си роднини.
В добавка, тя
разказва как Га̀брешкият войвода Лабро Фильовѝчин (Филев) и двама от
неговите другари успяват да избягат претърсването от османската армия
благодарение на бързата мисъл на майка му..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар