"Великата френска революция, която в края на XVIII век инициира
дълбоки промени в Европа, въвежда в социалното пространство и дава
ново измерение на понятия като свобода и равенство. Тяхното аксиологично измерение е значително задълбочено от философията на романтизма, която създава от тях желани елементи на съвременните социални отношения. Ефектът от това състояние на нещата е нарастващият,
предимно в Западна Европа, интерес на обществата по онова време към
тези проблеми и тяхното все по-негативно отношение към различните форми на дискриминация.
Това се потвърждава, между другото, и
от гласове, осъждащи турските действия срещу цивилното българско
население по време и след провала на Априлското въстание, които се
появяват много често във френската и особено в английската преса по
това време. Негативно отношение към терора, прилаган от турците, се
появява и в политическите среди. Въпреки че тези въпроси са третирани субективно от Великите сили, силният натиск от страна на общественото мнение довежда до появата на точка в Берлинския договор, в
която Високата порта е задължена да извърши реформи в европейските
владения, чиято цел е подобряване на условията на живот на местното
християнско население.
Последица от сближаването на възгледите сред европейските
политически кръгове и общественото мнение е постоянният интерес
на тогавашната преса, която отделя сравнително много място на тези
въпроси, особено когато събитията, които се случват на Балканския
полуостров, придобиват по-широки измерения. В събирането и разпространението на информация по този въпрос участва също и пресата
във всички части на полските земи, които по това време са разделени
между съседните държави. Сред вестниците, които повлияват на нивото на познания на поляците в Галиция, т.е. частта от полските земи в
границите на Австро-Унгария, важна роля играе ежедневникът “Czas”..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар