Двустранните отношения между България и Република Македония при правителството на Любен Беров (1993 – 1994 г.)

"Кабинетът на Любен Беров (30 декември 1992 – 17 октомври 1994) е гласуван на 30 декември 1992 г. от Народното събрание (НС) на Република България и по същество е експертен и надпартиен. Той си поставя за задача да продължи политиката на правителството на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992), но съгласно вижданията на президента д-р Желю Желев (1990 – 1997). 

Във външнополитическо отношение проблеми за властта създават разгарянето на войната в Босна и Херцеговина и последствията от ембаргото над Югославия. Отношенията с Република Македония също ангажират вниманието на българската дипломация. 

В този период тя се бори за прием в ООН, което я изправя срещу обструкциите на Гърция. Главната цел на Атина е да убеди Съвета за сигурност да подкрепи решенията на ЕО относ- но условията за признаване на Скопие. На 4 януари 1993 г. външният министър на Гърция Михалис Папаконстантину се е срещнал с посла- ниците на петте държави постоянни членки на Съвета за сигурност и е поискал от тях да спрат молбата на Скопие за прием в ООН. Това искане е обосновано от нуждата да се постигне мир, сигурност и ста- билност в региона1. Още на 16 януари 1993 г. българският консул в Скопие Минко Ноев е поканен на спешна среща със съветника на президента на Република Македония Киро Глигоров (1991 – 1999). 

На нея Ахил Тунтев му предава, че предложението на Франция за международен арбитраж за името е неприемливо за републиката, тъй като създава възможност за неограничено отлагане на въпроса за приема ѝ в международната организация. Започването на разговори с Гърция трябва да стане след влизането в ООН, а не преди това, за да могат страните да бъдат рав- ноправни в диалога. Към Минко Ноев е отправена молба за съдействие и подкрепа от страна на България в ООН, както и за информация за позициите на другите държави, с която разполага[2]..."