"След ужаса на двете национални катастрофи, след кошмара на
трите войни, освободени от каноните на военнотворческите задължения
през 20-те години на XX век, писателите и поетите експериментират с
Александър Балабанов и Кирил Христов нови художествени форми, жадно улавят авангардните естетически течения, а с тях се раждат дълготрайни или мимолетни периодични издания.
Културният живот е наситен с провокативни художествени търсения, с
рушене на стари схеми и наложени норми. След всекидневната среща
със смъртта идва една ненаситна виталност, неспокойният стремеж да
се навакса пропуснатото, да се открият непознати духовни хоризонти.
В този контекст един шумен спор или дори лична саморазправа между
писател и критик не би шокирала никого. Просто би предизвикала ожи-
вление в кафенетата, би се коментирала ден или два и после би останала
в спомените като пикантна и весела история. Такива са литературните
нрави – шумни, понякога груби, невинаги етични. Списанията и вестни-
ците толерират скандалните полемики, редакторите не цензурират гнев-
ните обвинения, грубия, а понякога и циничен език..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар