"Самуиловото царство от втората половина на Х – началото на ХI
в. има за сърцевина региона на Охрид, един от най-значимите български културни центрове. Известно е, че Самуил премества столицата на
България от Велики Преслав в Охрид и Охрид влиза в българската история като последна столица на Първото българско царство – между
992 г. и падането на страната под византийско владичество в 1018 г.
В Охрид, израснал като голям западнобългарски книжовен център, се
пазят образци на целия книжовен репертоар, преведен и съставен в източнобългарския Преславски книжовен център[1].
В последно време стана известно, че книгата с песенни текстове
за богослужебна употреба или химнографската книга, употребявана в
източноправославния свят докъм XII в., е Тропологът – универсална
богослужебна книга с много широко разпространение, позната по обозначенията ѝ на гръцки език като Трополог, на грузински като Иадгари, на сирийски като Троплигин и на арменски като Шаракноц.
В своя първоначален „глобален“ репертоар, който отвежда към V в. назад, книгата
съдържа песнопения за цялата година по неподвижния и по подвижния
кръг в непрекъснат богослужебен ред по празниците на църковния ка-
лендар, започвайки обикновено с Рождество Христово, често предше-
ствано от Благовещение, а в някои от сирийските преписи с Богоявление,
практика, останала от времето, когато Рождество и Богоявление са се
чествали в един ден[2]..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар