Благотворителността като изява на самоопределението на македонските българи и на единството на българската нация

Благотворителните жестове на родолюбиви българи от различни райони на националното землище, свързани с осъществяването на каузи в полза на сънародниците в Македония, освен израз на човеколюбие, евангелски добродетели и гражданско съзнание, демонстрират духовното единство на нацията и се превръщат в една от формите за опазване на националното дело. Корените им се намират в епохата на Възраждането, когато по пътя на доброволната самоорганизация, чрез даренията и волните пожертвования на много българи се реализират важни обществени проекти. Оформянето на разклонена мрежа от светски учебни заведения, издаването на книги, учебникарска литература, вестници и списания, формирането на национална интелигенция, както и полагането на основите на социални и културни институции са част от тях.  

Възстановяването на българската държавност след Руско-турската война от 1877–1878 г. не само не прекъсва тази традиция, но напротив – обогатява я като форми на изява, като практики и мащаби на проявление. Благотворителните прояви сред и за македонските българи са част от общите за страната процеси. Тяхната интензивност и насоченост са в пряка зависимост от политическите условия, в които се развива българският национален въпрос. А те се променят многократно и драматично в хронологическите граници от 1878 до 1951 г.

 Едни са целите на националната програма до Съединението (1885), когато възникват първите македонски дружества и комитети. Повечето от тях се афишират като „благотворителни“, но приоритет в дейността им е борбата за цялостно обединение на разпокъсаното отечество. Съвсем различни са задачите след 1885 г., когато на преден план излизат усилията за националното съхранение на сънародниците в Македония чрез църквата и образованието.