Българите в Косово в документи от времето на Първата световна война - Списание "Македонски преглед"

четвъртък, 23 август 2018 г.

Българите в Косово в документи от времето на Първата световна война

На 16 ноември 1915 година части на Трета балканска пехотна дивизия на Българската армия навлизат в Призрен. Тази успешна акция, определена от главнокомандващия генерал Никола Жеков като „съкрушителен удар“, слага край на важен етап от военните действия срещу Сърбия. Тя е част от настъпилата промяна за всички общности, населяващи Косово. В дял от областта е установена българска военна власт, а от началото на 1916 година – и гражданско управление, чиято първоначална задача, освен администрирането на овладяните територии, е да осигури задълбочаването на познанията за тези земи, включително и за българоезичното население в тях. Районите от Косово – Призренски и Прищински окръг, са включени в Македонската военноинспекционна област. 

Както и в други периферни области с българска администрация, така и тук новото управление е изправено пред трудности, предизвикани от усложнените отношения между съюзниците – България и Австро-Унгария, и свързани със споровете за разграничението между зоните на двете страни, най-вече за районите на Дяково, Прищина, Призрен и Качаник. В различни населени места конкуриращите се български и австро-унгарски власти се сменят или дори действат паралелно. Важна стъпка за преодоляване на противоречията е подписаното на 1 април 1916 г. споразумение за демаркационната линия между двете войски. Призрен и Прищина остават в българската зона, а Митровица и Дяково – в австро-унгарската. 

На югозапад от Призрен разграничението следва старата сръбско-албанска граница. По този начин една част от българоезичното християнско и мюсюлманско население в Южно Косово (Жупа, Подгоре, Гиляни и др.) попада в българската зона, но е изключена цяла Гора (Вранищенска околия), която според граничната сръбско-албанска линия от 1913 г. остава в албанска територия.

 Въпреки нежеланието на жителите на Гора да бъдат откъснати от българската зона и опитите на местните български власти да използват различието между юридически установената през 1913 г. сръбско-албанска граница и фактическото разграничение, според което Вранищенската околия е част от сръбската територия в 1913–1915 г., в началото на май 1916 г. областта е отстъпена на австрийските власти. Професорите Стефан Младенов и Йордан Иванов, посетили Косово през лятото на 1916 г., оценяват включването на „чисто българската“ Гора към австрийската зона като неоправдано отстъпление и грешка от гледна точка на етническите реалности. Създадена е и нова икономическа ситуация, в която районът се оказва откъснат от естествения му стопански център Призрен. 

Поставени в невъзможност да се снабдяват с храни от Призрен или Тетово, жителите на този високопланински край са изправени пред заплахата от гладна смърт. Още по време на българското управление там, през февруари 1916 г., окръжният управител в Призрен В. Попов предупреждава началника на военноинспекционната област в Скопие и минисъра на вътрешните работи и изповеданията в София за случаите на гладна смърт във Вранищенска околия и многократно настоява за изпращането на царевица в горанските селища. Благодарение на усилията на централните и местни български власти кризата от началото на 1916 г. е преодоляна. След май 1916 година проблемите с изхранването на Гора остават, а положението в отстъпения район, въпреки смяната на управлението, продължава да вълнува призренските власти и отделни представители на българската научна общност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар