Кюстендилският край през Първата световна война - Списание "Македонски преглед"

четвъртък, 23 август 2018 г.

Кюстендилският край през Първата световна война

Основен приоритет на Третото българско царство е националното обединение. За реализирането на тази цел държавата води пет войни. Резултатът от тях по спортната терминология е 2 на 3 в полза на загубените, каквито се явяват и последните 3. Три пъти България излиза победена от въоръжените конфликти и националният идеал не е постигнат. 

Тъжна равносметка, резонираща върху перспективите на българския народ. Зачеването на последното държавно проявление е извършено в геопо- литически грях. Три териториални проекта очертават неговите граници, близ- ки до реалните на нацията – на Българската екзархия, от Цариградската посланическа конференция и Санстефанският прелиминарен договор. При раждането в Берлин българската снага значително е орязана. Граници започват да разделят едноплеменни братя. „Поробен народ се освобождава, но разделен трудно се събира“ – гласи една прозорлива мисъл на небезизвестния д-р Стоян Чомаков.

 Върху Княжеството, сетне пораснало до Царство, се пада тежестта на тази задача. Три фактора си партнират във величавото усилие – държавата, църквата и революционното движение.  В югозападните предели на свободната част от Отечеството, на самата берлинска бразда, стои Кюстендилският край. Върху него пада значителна част от тежестта на освободителната борба. „Вратата към Македония“, както образно е наричан градът, трябва да се отваря за свои и залоства за чужди. Зад нея се събират тези, които са готови да се простят с главите си за осъществяване на националния идеал. Пред нея страдат еднокръвни братя под властта на азиатска деспотия. Кюстендил се превръща в плацдарм на организираните усилия на трите фактора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар