Научен живот - Списание "Македонски преглед"

четвъртък, 23 август 2018 г.

Научен живот

На 19 февруари 2018 г. Македонският научен институт представи на пресконференция в БТА своето становище за името на Р Македония. Пред журналистите и гостите говориха председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров, зам.- председателите на МНИ – проф. д.ист.н. Трендафил Митев и доц. д-р Георги Николов, журналистът Костадин Филипов – член на УС на МНИ, и доц. д-р Наум Кайчев. 

На основата на богат фактологически материал доц. Г. Николов проследи древната история на наименованието „Македония“ и подчерта, че само в Античността това име е свързано с племето на древните македонци. През следващите епохи – Средновековието, Възраждането и Новото време името преди всичко има военно-административен, държавен и географски характер. 

Доц. Гребенаров припомни офи- циалните статистически данни в Македония в края на XIX в., които показват превъз- ходството на българския етнос в областта. Изявите му в църковно-просветния живот са безспорни. Затова говорят заварените от сръбските и гръцките власти през 1913 г. български църкви, манастири и училища в Македония, както и програмните документи на националноосвободително движение на македонските българи. 

Създадената през 1893 г. ВМОРО, преименувана от 1919 като ВМРО, издига в уставите си искания най-често за „Автономна Македония“, по-късно – за „Независима Македония“, с признание за преобладаващия български характер на населението в цялата област. Историческите свидетелства показват, че България не трябва да бъде игнорирана в спора за името, защото значителна част от културно-историческото наследство в областта е българско.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар