Възстановяване и дейност на Македонския научен институт

След възстановяването на МНИ, на 3 май 1990 година, той отбеляза бърз възход в своето развитие. И това не беше случайно явление. Причините за налагането на тази позитивна реалност най-общо могат да се сведат до две главни. На първо място, още преди промените на 10 ноември 1989 г., сред българската хуманитарна интелигенция се беше оформил един солиден слой от високо подготвени специалисти, с ясни позиции по българската национална проблематика. Подобен резултат стана възможен вследствие на преодолените грешки в тази област на знанието до 1968 г. 

Така че младите специалисти, които навлязоха и останаха трайно в науката от края на 60-те години, не бяха отровени от догматиката на сталинизма. Те имаха ясни научни и политически отговорни позиции по македонския въпрос. Ето защо тези хора търсеха, те имаха потребност от един свой свободен и самостоятелен център на науката, в чиито рамки да се провежда системна работа. За последователна защита на истината за българщината във Вардарска и Егейска Македония, със средствата на безпристрастната наука. Втората причина за бързия, стремителен възход на МНИ през 90-те години на ХХ век, се крие в характера на процесите, които протекоха в България след промяната на 10 ноември 1989 г. 

Улиците на страната се изпълниха с нескончаеми демонстриращи множества. По площадите се издигаха „гра- дове на протеста“. В обществото се наложи един качествено нов и изключително силен, конфликтен тон на публичен дебат. Ликвидирано бе уедреното и машинизирано селско стопанство. Фалираха банки и промишлени предприятия. Хората губеха спестяванията си и възможността да изкарват своя хляб с честен труд. Разгоря се „войната на мутрите“ – предвестник за започващото незаконно разграбване на колосално национално богатство, създадено с труда на целия български народ.

 В тази обстановка видимо надделя и нихилизмът, критикарството, безотговорността на онези, „нови политици“, които заеха управленските места в държавата. Един министър предаде списък с българските разузнавачи на чужда държава!? Други философстваха, че в България трябва  да се разруши всичко, „създадено от комунистите“, само защото то не било „плод на демокрацията“!? 

В тази обстановка нацията загуби инерцията в своето развитие. Хората останаха без яснота за перспективата в бъдеще. Така в България възникна колосален идейно-патриотичен вакуум и липса на спокойно, отговорно, държавническо и стратегически правилно мислене за предсто- ящо практическо действие. По всички направления на националното битие. Включително и по националната проблематика. 

Ето защо, МНИ поради характера на хората, които го представляваха и олицетворяваха, остана един от малкото „острови на здравия разум“ в страната. И при условията на развихрилия се хаос, той остана място, където се говореше за трайни национални интереси, които трябва да се защитават – винаги и при всякакви обстоятелства. Казано обобщено: обстановката в държавата и високото академично и интелектуално равнище на кадровия потенциал на института взаимно се допълниха и осигуриха онзи възход, който тази първа структура на една самооргани- зирала се гражданска общност отбеляза през 90-те години на ХХ век