Дневник за действията на партизанската рота на подпоручик Никола Лефтеров към Македоно-одринското опълчение (17 септември – 30 декември 1912 г.)

Гл. ас. д-р Живко Лефтеров

В навечерието на Балканската война, с цел максимално ефективното използване на натрупалите опит в периода на революционното движение и въстанията в Македония и Тракия войводи и четници, се стига до идеята те да действат на вражеска територия в тила на противника, пред фронта на настъпващите български войски. 

На 17 септември 1912 г., с обявяването на мобилизацията в Царство България, начал-ник Щаба на Действащата армия генерал-майор Иван Фичев възлага на действащите офицери подполковник Александър Протогеров и майор Петър Дървингов да пристъпят към организирането на партизански отряди (чети), които да навлязат в Османска-та империя още преди обявяването на войната. 

За целта от Щаба на армията са отпус-нати 60 000 лева и 600 пушки, като е предоставена свобода на действие. Още на 18 септември подполковник Протогеров и майор Дървингов форми-рат Щаб на партизанските отряди, поканвайки в него бившите дейци на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) подполковник Стефан Николов, ротмистър Ди-митър Атанасов и капитан Стоян Величков. 

В периода 19–22 септември са сформира-ни и изпратени към Македония и Одринско 59 партизански взвода (чети), една самос-тоятелна партизанска дружина и четири отделни партизански роти. Мнозинството от личния състав на ротите и взводовете се състои от бивши войводи и четници на ВМОРО и ВМОК, а тези от тях, които подлежат на мобилизация, с разрешението на Щаба на Действащата армия са пренасочени към новите формирования. Всяко от тях получава конкретни задачи, снаряжение и експлозиви1.