Майската празничност в НР Македония на страниците на в. „Нова Македония“ (1955 – 1956 г.)

Докторант Андони Андреев

Празниците, макар и част от ежедневието, са изключение от монотонността на делничния живот. Те не са извънредно събитие, защото са фиксира-ни в годишния календар и тяхното настъпване е очаквано от обществото. Празниците стават още по-специален ден, когато зад тяхното провеждане застава държавата, която със своя институционален и медиен потенциал може да пренесе желаната празничност във всеки дом.

Казаното по-горе е с висока степен на валидност за социалистически-те общества, където държавните празници се радват на впечатляваща дири-жирана масовост, бидейки ключ към излъчването на специфични символни послания за вътрешна и външна употреба. Празникът на социалистическа-та/комунистическата държава цели да направи силно естетическо впечатле-ние, за което са му необходими няколко елемента – масовост, празнично настроение и талантливи организатори, разсъждаващи върху общ план1. 

Както във всяка социалистическа държава, така и в Югославия2, предвиденото от държавата ежегодно отпразнуване на различни значими дати предполага включването в подготовката и ангажирането с провеждането на церемониите на значителен брой хора – от най-високия политически и партиен елит до обикновените граждани. Някои празници са толкова големи, че изискват дори месеци предварителни усилия, за да бъде отбелязването им на предвидената от държавата висота. Конкретната им историческа задача е да се демонстрира властта на политическия елит, но и идеологическото възпитание на населението. 

Година след година социалистическата държава и нейната празничност създават в съзнанието на съвременниците ярък и незаличим образ, за чиято устойчивост говори фактът, че именно държавният празник е един от първите елементи на социалистическото ежедневие, за който гражданите на бивша Югославия си спомнят, когато са попитани3