Ньойският диктат и трансформацията на официалната празнично-обредна система на Царство България 1919 – 1944 г.

Като система за измерване на времето, базирана на движението на небесните тела, периодичността на природните явления и последователността на годишните сезони, астрономическият календар отразява историческия опит на човечеството да намери своето място в динамиката на миналото, настоящето и бъдещето. 

Погледнат от този зрителен ъгъл, националният календар, основан на историческото развитие, религиозното вярване и културната традиция, отразява колективно осъзнатия и институционализиран стремеж на съответния народ, превърнал се в национална общност, да намери и отстои собствения си облик в една постоянно променяща се политическа динамика. 

Затова, когато в дни на национални чествания и юбилейни празненства в България (а и в други страни със сходна историческа и политическа съдба) се говори или пише за датите от националния календар, най-често използваните думи са „традиции“, „стожери“ или „опори“, които крепят народната памет и подхранват националната гордост...