На 1 август 2017 година правителствата на България и Р Македония подписаха „Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество“1.
Формално той се разглежда като продължение на линията за сътрудничество, маркирана от Съвместната декларация, подписана между премиерите на двете страни – Иван Костов и Любчо Георгиевски, на 22 февруари 1999 година2.
На практика обаче между тези два документа съществува и една съществена разлика: споменатата декларация от 1999 година е резултат на свободното волеизлияние на двете правителства. То стана възможно по време на най-сериозната вътрешнополитическа криза, преживяна от Р Македония след обособяването ѝ като независима държава. В нейната основа беше конфликтът, предизвикан от албанските паравоенни сепаратистки формирования. Сближението с България тогава позволи на Р Македония да получи по решение на правителството в София като дар 100 танка и 150 далекобойни оръдия.
Едно сериозно въоръжение, което се оказа достатъчно, за да се парират размириците на албанските националисти. Докато новият договор се подготви прибързано през 2017 година, главно под външен натиск. Целта тогава вече беше ускореното откъсване на Р Македония от сферата на руското политическо влияние и интегрирането ѝ в НАТО, а по-късно и в ЕС...
Няма коментари:
Публикуване на коментар