Франция и училищата на лазаристи, възкресенци и сестрите йосифинки в Османската империя (Македония и Тракия) от средата на ХІХ в. до Балканските войни 1912 – 1913 г. - Списание "Македонски преглед"

неделя, 15 март 2020 г.

Франция и училищата на лазаристи, възкресенци и сестрите йосифинки в Османската империя (Македония и Тракия) от средата на ХІХ в. до Балканските войни 1912 – 1913 г.

 През 30-те години на ХІХ в. Франция подкрепя египетския управител Мохамед Али в сепаратистките му действия срещу султана, което намалява традиционно силното ѝ влияние в Леванта. На 13 юли 1841 г. се подписва Лондонската конвенция, затваряща Черно море за военните флоти на всички държави освен Турция, и по този начин придобивките, които Русия има преди това по отношение контрола на Проливите по силата на Ункярискелесийския договор (8 юли 1833 г.), са сведени до нула. 

Възползвайки се от това, френската държава активизира политиката си в Европейския югоизток. Министерството на външните работи в Париж започва да се ангажира активно с религиозните въпроси. През 40-те години и особено след поражението на Русия в Кримската война (1853–1856) Франция в сътрудничество с Ватикана засилва подкрепата си за католическите общества, които имат ролята на инструмент срещу руското политическо и културно влияние сред православните народи на Балканите. За тази цел се използва и многобройната полска емиграция в Париж и в Истанбул. 

През 1850 г. във френската столица е основан Католически славянски институт за подготовка на мисионери, който по-късно е преобразуван в Източно общество за съединение на всички славяни на Изток. Водеща фигура в организацията е полският мисионер абат Черлески, който получава подкрепата на висшия клир в Париж. Основна цел на института е провеждане на прозелитична политика на Изток и насърчаване на униатското движение сред православните в Османската империя. Франция направлява и субсидира католическото проникване в Ориента посредством целенасочена държавна политика. Важна роля в този процес има обществената организация Център за разпространение на вярата (L’Oeuvre de la propagation de la foi). Тя се създава през 1822 г. в Лион по инициатива на епископа на Ню Орлианс монсеньор Дюбур и на Полин-Мари Жарико. През 1856 г. в негово подчинение се основава Фондацията на източните училища (Oeuvre des écoles d’Orient). 

В годините до Първата световна война това са два от основните органи, чрез които западната държава координира католическото проникване в Леванта. Големите суми, които са предоставени от Източното общество, Центъра за разпространение на вярата, Фондацията на източните училища и френското правителство, и активната дейност на лазаристите имат успех сред българската католическа общност от източнославян Франция и училищата ... в Османската империя (Македония и Тракия) ... 1912 – 1913 г. 73 ски обряд.

 На 18 декември 1860 г. делегация от духовни и светски лица начело с Драган Цанков, д-р Георги Миркович, архимандрит Йосиф Соколски и архимандрит Макарий връчва чрез апостолическия викарий в Истанбул Пауло Брунони молба до папата за църковна уния. Утвърждаването на този акт от Пий ІХ (1846–1878) и турското правителство води до признаване на българите униати като отделна религиозно-народностна общност в Османската империя – „булгар католик милет“. Начело застава архимандрит Йосиф Соколски. Униатското движение е подпомагано финансово от Франция и печели позиции най-вече в Македония и Тракия1...

Няма коментари:

Публикуване на коментар