Последиците от Ньойския мирен договор и разпокъсването на българските територии влекат след себе си протести на различни равнища. Създаването на Македонския научен институт на 21 декември 1923 г. като една от легалните организации в Царство България, поставяща си за цел съхраняването и изследването на българското културно-историческо наследство в географската област Македония, е една от тези последици. В периода 1923 – 1947 г. за почетни членове на МНИ са избрани редица чуждестранни учени, които в своите изследвания и обществена позиция засягат Македонския въпрос като съставна част от Българския национален въпрос.
Това са 16 учени от 6 държави – Великобритания, Германия, Полша, Русия, Франция и Чехия1. Част от тях са известни на българската общественост преди войните за национално освобождение и обединение (1912 – 1918), а друга – в годините след подписването на Ньойския договор, когато публикуват изследванията си. Тези учени са именити езиковеди, историци, етнографи, юристи, художници и др. Многопосочни са научните институции, с които те са свързани в Царство България.
Някои са приети като гост-преподаватели във Висшето училище (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“), други са избрани като дописни членове към Историко-филологическия клон на Българската академия на науките2. Свързващото звено между тях е позицията им по Македонския въпрос, заради което са приети в Македонския научен институт. Настоящата публикация ще се съсредоточи върху почетните членове на МНИ от Централна и Източна Европа.
Тези учени са Лубор Нидерле и Лудвик Куба от Чехия, Мечеслав Малецки и Станислав Слонски от Полша, Николай С. Державин, Никодим П. Кондаков, Павел Н. Милюков и Афанасий М. Селишчев от Русия...
Македонският научен институт е най-старият научен център в света за проучване миналото, етнографията, говорите и икономиката на географската област Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар