Административно-териториално устройство на Македония (1879 – 1912)

В българската историопис представата за административно-териториалното устройство на историко-географската област Македония се свежда основно до ситуацията, описана от В. Кънчов в неговия капитален труд „Македония. Етнография и статистика“ (1900). 

Това е и актуалната ситуация за границата между двете столетия. Но през първото десетилетие на ХХ в. се осъществяват сериозни административно-териториални промени в Европейска Турция. Ред български изследователи като Й. Иванов, Ат. Шопов, Д. Мишев и др. отчитат нуждата от осъвременяване в това отношение на познанията за Македония като част от късната Османска империя1. 

Опитите да се актуализира изследването на В. Кънчов имат частичен успех поради недостатъчната първична информация, изхождаща от официалните турски власти. Това обстоятелство принципно затруднява всички европейски изследователи. Данните за административно-териториалното устройство се излагат най-вече във вилаетските салнамета (годишници) и в държавните салнамета (Девлет Салнаме), които са труднодостъпни и „нечетивни“ за обикновеното население на империята. При това само в някои от отнасящите се за Македония салнамета са поместени карти на административно-териториалното устройство на съответния район. 

Така дори изложеното от посочените по-напред български автори устройство на Македония, макар и да е актуално за първата година от Хюриета2 (т.е. 1908), вече не отговаря на реалиите от навечерието на Балканската война (1912). Нещо повече, никой от изследователите, работили след В. Кънчов, не съумява да проследи административно-териториалната структура на всички нива. Тук основният недостатък е, че не се представят най-малките единици, а именно нахийската структура3...