Научният поглед към хърватските измерения на сборника на братя Миладинови досега по обясними причини се е съсредоточавал предимно върху личността и въздействието на епископ Йосип Щросмайер[1]. Без съмнение ролята на архиерея е решаваща за осъществяването на изданието в Загреб.
Изследователските усилия на Румяна Божилова доведоха до разширяване на тази перспектива и широко осветиха значителното внимание
и обвързаност на учения и свещеника Франьо Рачки с Константин Миладинов[2].
Бидейки един от най-близките хора на епископа, действията на
Рачки са в тясна интелектуална симбиоза с него. Божилова лансира тезата,
че издаването на „Български народни песни“ е „ръководено от специален
комитет, оглавяван от Ватрослав Ягич и Мирко Хорват“[3].
Македонският научен институт е най-старият научен център в света за проучване миналото, етнографията, говорите и икономиката на географската област Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар